gallery/04a35de02b1e24e9bf68f844f1914d4f.lock

Нашите услуги

pre-kpages.com

 

Почти поетичен наръчник за оцеляване в условия на самота

Милена Иванова

 

Вероятно не са много хората покрай чиито уши не е прелетяла фразата, гласяща, че човек е социално животно. И ако в друго време това би било, просто фраза, отразяваща научния интерес на определена група хора спрямо определени явления, то тук и сега – точно днес, със сигурност  вчера, а вероятно и утре, ще усещаме не само с умовете и душите си, но и с телата си, вибрацията й, отекваща в нас.

  Чувството на самота съпътства повечето от нас в една или друга степен. В някои периоди от живота ни ни докосва съвсем деликатно, почти незабележимо, докато в други ни сграбчва яростно. Случва се да ни споходи на съвсем необичайни места – в метрото или театралната зала, заобиколени от толкова много Други или в дома ни, сред онези, които обичаме. Чувството на самота би могло да върви редом с  изолацията, но далеч не е идентично с нея. Всъщност, онова което предопределя зараждането й е степента, в която се чувстваме свързани с Другите и удовлетворението, което изпитваме от взаимоотношенията си с тях.  Общувайки активно, незибежно възникват трудности във взаимоотношенията, които водят със себе си съответния емоционален отклик. Все пак, въпреки някои съвременни тенденции, стремящи се да наложат представа за човека като едно предимно действащо същество, устремено към успеха, преодолявайки успешно всевъзможни препятствия  и заличавайки всяка следа от негативна емоция, ние хората, също, сме надарени с емоции и чувства. Гневът, тъгата и самотата са естествени и очаквани реакции към определни обстоятелства в живота ни. Но докато реактивната самота, породена от различни преходни обстоятелства, да отзвучава с промяната в същите тези обстоятелства, то хроничното чувство на самота оказва пагубно влияние върху нашето физическо и ментално  здраве.  Ефектите от хроничното чувство на самота и изолацията се разпростират върху качеството на съня, имунният отговор на патогени, функционирането на сърдечно-съдовата система, забелязва се по-осезаем и бърз спад в когнитивните функции, както и нарушения в екзекутивните функции  (Philosophical Transactions of the Royal Society B, Vol. 370, No. 1669, 2015). Ако преведем тези сложни понятия на ежедневен език, това означава, че хората, живеещи в изолация и преживяващи за продължителен период от време чувство на самота, вероятно ще имат трудности със съня и с овладяването на емоциите си, планирането и организацията на ежедневните си задачи, ще боледуват по-често. Ако страдат от кардиологични или дегенеративни заболявания, вероятно тяхното състояние ще се влоши повече, отколкото ако се чувстваха удовлетворени от качеството на взаимоотношенията си.

  Лечението е просто. Всичко, от което се нуждаем е да протегнем ръка и да докоснем някого. Не едно проучване показва ясно, че докосването понижава пулса и кръвното налягане и облекчава чувствата на тъга и тревога. Нещо повече, хората могат да различат чувства на любов, благодарност и съчувствие единствено по начина, по който биват докосвани и се справят значително по-добре с разпознаването им, отколкото посредством визуална и вокална комуникация (Hands on Research: The Science of Touch, Dacher Keltner). Това, разбира се, не означава, че трябва да тръгнем по улицата и да докосваме непознати, още повече при условия на живот, изискващи социална дистанция. Но, онова , което е по-силите ни е да се опитаме да се погрижим за съществуващите си взаимоотношения, задълбочавайки връзката с хората, които ни заобикалят,

  Чувството на самота може да има мощна притегателна сила и да ни подтиква да се отдръпнем дори по-далеч от близки отношения, въпреки потребността ни от тях. Но нека обърнем внимание на грижата, която полагаме за телата си и стремежа да ги храним с добра храна. Качеството на взаимоотношенията, които поддържаме допринася  в не по-малка степен за цялостното ни усещане за качеството на живота, който водим.  

Всичко това е валидно и за децата. Изолацията и чувството на самота, произтичащо от недостатъчните, както количествено, така и качествено, отношения с връстници е пряко свързана с ниската самооценка. Гневът, отегчението, тъгата и чувството на отчужденост не са рядкост. И, ако при други обстоятелства, ограничените взаимоотношения с връстници, биха могли да се дължат на разлини фактори, включително и липсата на достатъчно добри социални умения, то в условията на живот, налагащи социална дистанция, виновникът е ясен.

  Онова, което можем да направим, както за себе си, така и за децата си е да вдигнем поглед от екраните и да се срещнем на живо, не просто за да установим  контрол над добре или пък не дотам добре свършената работа, а за да играем и да се забавляваме заедно лице в лице.

  Нека си дадем възможност да се срещнем с онези, които ни липсват, дори и виртуално. Ползите, макар и добавящи още минути към вече твърде често употребяваното време пред екран, биха били повече и за нас, и за децата.

  Също толкова важно е да не се поддаваме на чувството за безвремие, което може да съпътства изолацията. Един от най-сигурните начини, по които можем да му противостоим е създавайки структура на дните си, с ясни периоди, предназначени за учене и труд и други за почивка. И нека в този график вмъкнем няколко минутки за себе си, в които ,обаче, върху лист хартия да се опитаме да предоставим изход на мислите, чувствата и страховете си.  Това е един сигурен инструмент, позволяващ облекчаване на тревогата, тъгата и внасящ усещането за подреденост в моментите, в които чувстваме вътрешния си свят в плен на хаоса.

  Но, може би, най-важно от всичко е да мислим за малките стъпки, за това, че те се правят една по една и че с малки крачки, закъдето и да сме тръгнали, ще стигнем бавно. И, ако в този миг се надигат паника и възмущение, вземете един лист и ги захвърлете върху него. Защото бавното е хубаво. То ни позволява да забележим света около нас и света вътре в нас. Позволява ни да спрем и да сменим посоката, ако пейзажът не ни харесва. Да натиснем спирачката преди да сме катастрофирали в сляпо целеустремение към една привидно бляскава цел.

Живейте бавно.

 

Публикации